Вестник "Сторителство, имоти" публикува интервю с Андрей Лалов, управител на "Тайра Консулт" ООД. Текстът на интервюто е поместен по-долу. Оригиналната статия може да бъде намерена на адрес: http://stroitelstvoimoti.com/?lang_id=1&prm=news&rub_id=33&news_id=13259&from=home

20.06.2011 г. 08:51, Разговаря Деси БАКЪРДЖИЕВА

България не е на последно място по усвояване на средства по европейските програми, но не е и сред първенците заради редица проблеми. Изпълнението на оперативните програми се влияе от твърде много фактори - от първоначалното оформяне на стратегическите им приоритети, недопускането на гражданското общество във вземането на важни решения, броя на бенефициентите, който рефлектира върху отделните процеси на еврофинансирането, и т.н. Какви грешки са допуснати до момента при разработването и изпълнението на европейските проекти и ще си вземе ли България поука, или отново ще ги повтори в следващия програмен период? С тези въпроси се обърнахме към един от експертите, участвали в създаването на оперативна програма „Конкурентоспособност".

- Г-н Лалов, правителството твърди, че усвояемостта на субсидиите от ЕС значително се е подобрила. Това така ли е в действителност?

- Наистина, изпълнението към момента като темпове е доста по-добро от това, което беше. Определено стартиралите проекти се изпълняват с много по-висока динамика. Доста анализи могат да се направят от сухите цифри, които представят резултатите по усвояването, и да докажат, че темповете за момента вървят добре. Друг е въпросът доколко тези темпове ще позволят да се постигне така желаната, ако не пълна, то поне близка до пълната усвояемост.

- Разбира се, програмирането е фактор. Оперативните програми, при които програмирането е по-добро, направени са анализи, когато са разработвани и са преценени съответните капацитети за абсорбиране на тези средства, е естествено да се развиват по-успешно. Развитието обаче зависи и от редица други условия. Например ОП „Транспорт" управлява големи и сложни проекти, но в същото време усвояването на средствата зависи от много по-малък брой бенефициенти.

Това, разбира се, рефлектира и към капацитета на управляващите органи и на междинните звена да се справят с огромния поток от документация по схемите.

- Отношението към бенефициентите в посока презумпция за виновност винаги е било и ще си остане контрапродуктивно. В много страни - членки на ЕС, и по-стари и по-нови, се прилага много по-интелигентен контрол върху бенефициентите. Естествено, съществуват и много по-лоши практики от нашата. Или това да направим контрола интелигентен, означава той да бъде не толкова обременяващ за хората, които изпълняват проектите. Контролът не бива да е толкова бюрократичен, защото това рефлектира върху скоростта на изпълнение на проектите и оттам вече върху усвояемостта, която има и компонент време. Тежките и натоварени процедури в името на добрия контрол носят риск да не се изпълнят някои проекти и съответно да не се постигнат резултатите. Така че нещата трябва да бъдат много добре премислени и премерени, а не да се искат купища хартия за нещо, което е очевиден факт в търговския регистър. Тема, която се възприе от администрацията и вече се работи в тази насока, т.е. документи, които са публикувани в търговския регистър, да не се изискват. Така че това е процес, не е рецепта или единично решение. Очевидно, че тези правила и тази презумпция за виновност затрудняват доста хора. Ако има 10% от бенефициенти, които са склонни да злоупотребяват, трябва ли заради тях да блокираме проектите на останалите 90%. Трябва да търсим решение, с което контролът да бъде доста по-ориентиран и склонните към злоупотреба да бъдат хванати още в начална фаза.

- Честно казано, съмнявам се, че я разбират. Нормативно е задължително да се работи в партньорство. Фактически също е задължително, тъй като не можеш да имаш добро програмиране и респективно добро изпълнение, без в този процес да бъдат включени всички заинтересовани страни. От една страна, те биха могли да имат силен принос, като преки участници в процесите на правенето на адекватни на средата програми. От друга страна, те биха могли да участват много ефективно в контрола. Всяка една програма, за да бъде успешна, трябва да е общо припозната. Тоест, тя никога няма да бъде успешна, ако има врагове в лицето на заинтересовани структури. Такъв пример е магистрала „Струма", където има силен екологичен натиск върху плановете на този обект. Съгласието и ангажираността на екологичните организации е трябвало да бъдат по някакъв начин договорени още когато са правени плановете на магистралата. Такива неуредици създават затруднения при изпълнението и бавят проектите. И това е само един от ефектите при липсата на адекватно отношение към гражданското общество.

България е силно централизирана държава и ние никога не сме имали традицията да общуваме помежду си - частен сектор, гражданско общество, администрация. Винаги администрацията доминира, което води до дисбаланси. Вярвам, че това с времето ще бъде преодоляно, тъй като гражданското общество става все по-активно и по-адекватно.

- По принцип има нормативна възможност заложените точки в програмите да се променят по време на изпълнението след провеждане на т.нар. междинна оценка на програмите. По средата на изпълнението на програмите управляващите органи задължително трябва да направят една такава детайлна оценка за това как върви програмата и къде са проблемите. Сега е моментът да бъде направен този анализ, за да може въз основа на него да бъдат предприети някакви коригиращи действия по отношение на технологията на мерките, заложени в програмите, релокация на бюджети и т.н.

- Аз винаги съм бил оптимист. В крайна сметка вярвам, че всеки ще направи своите изводи от този програмен период. Най-малкото, което мога да очаквам от следващия програмен период, е да по-добър и по-фокусиран от настоящия.